218. СТОЯНЕ, СИНО СТОЯНЕ

Том V: Любовни песни

- Стояне, сино Стояне,
що ти са коне моршави,
моршави, сино, каляни?
Дали хи вода не поиш,
или хи зоба не зобиш?
- Зоба хи зобя, мале ле,
хилбеска бяла пченица,
вода хи поя, мале ле,
станимянскана ракия,
ами сам, майчо, загалил
отводна строна бел Дунав
болгарско малко момяча.
Га си слонцено преваля,
ага са вечер моркнува,
пак е дюкенян затворян,
та че си конян восядна,
та борзам, борзам, мале ле,
та за вечер там пода.
Та седя, майчо, как седя,
дур ми петлине триж пейо,
триж пейо, триж повторат,
та че си конян восядна,
та борзам, борзам, мале ле,
за прогьома тув да дойда,
да си дюкени разтворя,
да са комшии не сетят
каде е Стоян пакьовал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.