216. ЗАТВОРЕН СТОЯН, ЗАКЛОПЕН

Том V: Любовни песни

Затворен Стоян, заклопен
у Цариградска тевница.
Никой си Стоян не знае,
се го е забоварило,
макя го не забовара -
често честила код него,
често му носи премена
и у премена -к афале.
Стоян премена не гледа,
на за момите питаше:
- Седат ли, мале, момите,
седи ли Милка хубава?
Я макя си му думаше:
- Седат си, сине, момите,
седи си Милка хубава,
ала не питай за Милка,
че си за нея затворен!
Стоян на макя думаше:
- Я сам за Милка затворен,
та девет годин ка лежа -
и още девет да лежа,
па Милка моя, та моя!
Ти много здраве да носиш:
кой вземе Милка хубава,
камена каща да гради,
с олово да я покрие,
железни врати да тура,
маджар ключалки да тура,
от огън да са не бои!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.