207. БОЙО ЛЕ, БОЙО БОЯНО

Том V: Любовни песни

- Бойо ле, Бойо Бояно!
Дали си чула, разбрала,
що йе дошло едно младо,
едно младо бадзиргянче;
кондисало стред селото,
стред селото на бунарот
да продава чиста стока -
на децата чиста свила,
на момите жълто злато,
жълто злато и коприна.
Не йе дете къде-годе,
ток' йе белег на землята -
где стое солнце грее,
ка сборува, бисер блува,
ка се смее, злато лее.
Ка си дочу бела Боя,
та си стана, та си зеде
леген, ибрик, раки сапун,
та си изми бело лице.
Отвори си килерето,
килерето, ковчеджето,
си изкара чисто рухо,
се промени, се нареди,
да си узе празна хурка,
празна хурка без къделя,
вретеното непредено.
Та киниса кротко, кротко,
кротко, кротко на големо,
та си пойде на бунарот,
на бунарот край чинарот.
Нито зема, нит купува,
очи фърли в базиргянче,
мошне й йе в сърце влегло.
Скоро, скоро се повърна,
та си пойде дури дома,
на майка си говоре:
- Ти си върла магесница,
ти вързи му пътищата,
базиргянче тук д'остане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.