204. КАРАЙ, МАЛЕ, КОГО КАРАШ

Том V: Любовни песни

- Карай, мале, кого караш,
ти Хасане немой кара,
ам' си карай Исеина.
Исеин е малък, глупав,
Хасаню е време дошло
да го женим, да го главим.
Нему мома омилела,
омилела, додражела
кайо летна лестовичка,
кайно зимна гургуличка,
кайно китка перунишка
от Загоре донесена,
през рекана пренесена,
на бел камен посадена,
с момски солзи заливана,
с момски порсте вазпрашена.
Расла китка, та нарасла
тенка ела, та висока.
От ворше хи роса роси,
от щолби хи капки капет,
от доно хи Дунав тече,
Дунав тече, мома влече.
Покрй Дунав овчар пасе,
овчар пасе сиво стадо.
Малка мома му се моли:
- Бре овчарю, бре чобано,
извади ма от бел Дунав,
га са женем, ще те дарем
тенка риза копринена!
- Мари моме, малка моме
не извадам та от бел Дунав,
дор не речеш: "Ще та зьомам!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.