159. КОНЯ ЯХАМ, КОНЯ АДЖАМИЯ

Том V: Любовни песни

Коня яхам, коня аджамия,
аз по него - дваж по-аджамия -
аз го карам ту долу, ту горе,
той ме кара на момини двори.
Първо либе на прозорци гледа,
първо либе догде да излезе,
спревари я нейзината майка
и потихом неи отговаря:
"Излез, дъще, здрава неизлязла!
Какъв юнак на двори е дошел,
как съм стара, че пак си го аресах,
да би млада, би го залюбила!"
"Мълчи мале, няма онемяла,
онемяла, сляпа ослепяла -
аз го люба сега три години,
на четвърта сам го кон докара!"
Юнак знае коня дека кара,
конче знае де юнака води.

Изключително близък вариант е песента от Серес, публикувана от Веркович под № 40 (бел. ред., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.