134. СИНО ЛЬО, БАЛНО ЛИ ТИ Е

Том V: Любовни песни

- Сино льо, бално ли ти е,
сино льо, жално ли ти е,
че ще на аскер да идеш,
на аскер, сино, на сафер?
- Мале ле, мила мале ле,
не ми е бално, ни жално,
че ще на аскер да ида,
на аскер, на сафер,
ам' ми е бално и жално -
любето болно оставям,
та че е много болничко.
Жална ми дума продума:
"Любе ле, порво любе ле,
ти ми са сбираш, торнуваш,
ам' мене кому оставяш?"
"Оставям си та, оставям
на бащови ти дворове,
на майчини ти скутове."
"Любе ле, порво любе ле,
и я ща с тебе да дойда!
Ага те, любе, припече
стамболско ясно слончице,
сенчица да ти направям
с моено постро дюлбенче -
ага се, любе, умориш,
пушката да ти поносям,
лицено да ти избришам
с моята корпа беличка."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.