65. ИЛЬО ВОЙВОДА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Прочул се Ильо войвода
по тая Рила планина,
по тая гора зелена,
по тая трева зелена,
по тая вода студена.
Ильо е юнак над юнак,
не дава хайта да мине,
не дава обир да стане,
не давазолум да бъде
по тая Рила планина
от рязаните читаци.
Събрали са се, набрали
и турци, и арнаути,
и чернокожи цигани,
па при пашата отишли
и на пашата думали:
- Пашо ле, царски заптийо,
я дай ни, пашо, низаме
в малешки села да идем,
Илия да си уловим,
кожата да му одерем,
че е разплакал агите,
че е уплашил пашите,
че е пролеял турска кръв
на ходжи и на хаджии,
на паши и на аяни,
на аги и на сегмени,
на молли и на дервиши.
Пашата свикал низаме,
та па им тихо говори:
- В малешки села идете,
Иля войвода хванете,
назад му ръце вържете
и в тъмница го хвърлете!
Низаме думат с жален глас:
- Пашо ле, царски заптийо,
прати ни долу във Стамбул
със царя да се биеме,
ала ни, пашо, не пращай
Илия да си гониме,
че ми е Ильо войвода
на Крали Марко детето!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.