202. СМЪРТТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Шени са, горо, шени са,
шени са, Малеш планина,
шо са се с кърви поила,
с юнашки тяла хран ила!
Низ доле иде Делчо войвода,
низ Струмишко поле широко,
със пет - шестнайсе момчета.
Първа йе пушка пукнала,
йодари Делчо войвода.
Падна си Делчо на място
и на дружина говори:
- Дружино, вярна, сговорна,
кога през Кукуш минете,
майка ще си ва посрещне,
милно ще си ва попита:
"Дружино, вярна, сговорна,
каде йе Делчо войвода?"
Право да си хи кажите!
Кога през Кукуш минаха,
майка му ги е срещнала,
жално си ги погледнала,
милно си ги попитала:
- Дружино, вярна, сговорна,
нещо ще си ви попитам,
право да си ми кажите:
къде йе Делчо войвода?
- Бабо льо, бабо старичка,
като на питаш, да кажем:
Делчо го, бабо, оженихме
за адна мома църноземка.
Църна му земя постелихме,
бял камен му възглаве кладохме,
пак го със земя покрихме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.