190. МОСКОВО Е ГЛАВА ВДИГНАЛ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Варай, Злате, русо Злате,
сношча ми е ферман дошло
от агата неврокопцки
от пашата самоковцки.
Мизилджиа ферман пее:
- Чуйте, мало и големо,
Москово е глава вдигнал,
Москово дели - каурин.
Кой си има една сина,
да а чува, да изчува,
та да и се не радува:
ке а пратим на низамо.
Кой си има врана коня,
да а рани, да а пои,
та да и се не радува:
с неа к'иде на низамо.
Кой си има тенка пушка,
да а мие, да а трие,
та да и се не радува:
с неа к'иде на низамо.
Кой си има остра сабя,
да а точи, да а остри,
та да и се не радува:
с неа к'иде на низамо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.