176. ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Васил на макя говоре:
- Мамо ле, стара мамо ле,
мене ми абер достигна
да идем, мале, да идем
земнята да разлюлеем,
бугарско царство да стане!
Макя му тио говоре:
- Да идеш, сине, да идеш,
живо и здраво да идеш,
още по здраво да дойдеш
и да докараш, Василе
църна робиня със робче
с биволица с биволче.
Васил и тио говоре:
- Мамо ле стара, мамо ле,
я като, мале, отидем,
я живо нема да дойдем
младо че да ме уловат,
та младо че ме обесат
у тая пуста София
на чернелките бесилки.
Да слушаш, мале, да слушаш,
гарвано кога заграче
на наште порти големи,
тогай че мене да фанат,
че фанати че обесат.
Па ойде Васил айдуче,
седем години пооди,
та си дружина поводи
по тая гора зелена.
Па са си Васил фанали,
та закарали млад Васил
у тая пуста София,
та обесиха млад Васил
на чернелките бесилки.
Гарвано граче на порти.
Ка го е майкя видела,
дребни си сълзи порони,
че са си Васил фанали,
фанали и обесили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.