Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

169. ДВАМА БРАТЯ БУНТОВНИЦИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Прочули са се, прочули
двамина бракя близнаци
Ангел и Рангел два бракя,
до два български юнаци,
че си гората вардеа
и друмищата спираа,
на цар се на покоряват,
вергиа не са давали,
мериа не са плащали,
арач не са им резали.
Дочуло се е до царо,
царо си абер изпраща
да додат Ангел и Рангел.
Ангел на Рангел продума:
- Бате Рангеле, Рангеле,
я айди, брайно, д'идеме:
от царо, ако откажем,
по лошо, брайно, че бъде.
Кога при царо отишли,
царо им дума продума:
- Та виа ли сте юнаци,
що си гората вардеа,
и друмища спираа?
Я че ви, море, оковем
у тиа тежки железе
и че ви, море, затворим
у тиа темни зандани,
а ваште млади невести
турски слугини че бъдат:
на були вода да носат,
на турци кафе да прават.
Они на царо думаа:
- От ка ни падна главите,
очите да не ни гледа,
ушите да ни не чуя
тогай че това да стане!
Доде ни гледат очите,
доде ни чуят ушите
това не може да бъде!
И се царо расръдил,
та ги е царо обковал
у тиа тежки железе
и ги е царо затворил
у тиа темни зандани.
Лежали, що са лежали,
Ангел на Рангел продума:
- Бате Рангеле, Рангеле,
я че те, брайно, отмолим
от турчино ключарино,
он да те, брайно, отпущи.
Тизека, брайно, разбираш
секакви море язици
ерменски, брайно, еврейски
и още, брайно, цигански
да одиш, брайно, да видиш
по кръчми и по кафенета
какво се за нас сборува:
дали че да ни отпущат,
или че да ни обесат.
Рангел си Ангел послуша,
та го е Ангел отмолил
от турчино ключарино,
та си е Рангел излезнал.
Като си Рангел отиде
в ерменското кафене
ерменци вино пиеха
и си ерменски сборуват:
- Царо си прави бесило,
да си обеси два бракя,
два бракя Ангел и Рангел,
на връх ден, та на Великден.
Рангел им нищо не рече,
току си Рангел излезна.
Кога си Рангел отиде
у еврейското кафене
еврее кафе пиеха
и си еврейски сборуват:
- Царо си прави бесило,
да си обеси два бракя,
два бракя Ангел и Рангел,
на връх ден, та на Великден.
Рангел им нищо не рече,
току си Рангел излезна.
Кога си Рангел отиде
у циганското кафене,
циганье тютюн пушеа
и си цигански сборуват:
- Царо си прави бесило,
да си обеси два бракя,
два бракя, Ангел и Рангел,
на връх ден, та на Великден.
Рангел им нищо не рече,
току си Рангел излезна.
Кога си Рангел премина
край таа чешма шарена,
там е затекал майка си
със това цръно фередже
на були вода носила.
Рангел и нищо не рече,
току я Рангел замина.
Кога си Рангел отиде
на говеждото пазаре,
тамо затекал баща си
сичка си стока изкарал,
стоката да си продаде:
колата със биволите,
воловете с ярмовете
тежко иманье да земе,
синовете да си откупи.
Кога си Рангел отиде,
на това женско пазаре,
тамо затекал снаха си
и пръвно либе Добрена
мъжки си деца изнели,
децата да си продадат,
тежко иманье да земат,
либета да си откупат.
Постоя Рангел, погледа.
Огледала се снаха му
она си Рангел познала,
та си на Рангел продума:
- Бате Рангеле, Рангеле,
камо го Ангел брата ти?
Рангел на снаха продума:
- Снахо Граждено, Граждено,
това ме, снахо, не питай,
нало си дома идете,
мъжки си деца носете,
децата не продавайте!
Да речеш, снахо, на мама -
стига е мама ходила
със това цръно фередже,
пусти кюпеве носила,
на булче вода влачила!
Да речеш, снахо, на тата,
стоката да не продава,
на да си дома идете
и дните да си броите:
кога си доде Великден,
да станат мама и тата,
та бело да се премена!
Като се тата премени,
саблята да си запаше,
опанджак да си загръне,
саблята да се не види!
Като се мама премени,
на Ангел сабля да земе,
саблята да си препаше,
сукните да си облече,
саблята да не се види!
Тогай при царо да дойда,
на царо молба да стора
ега ни царо отпущи,
ръка да му цаливаме,
греове да ни опрости
ега си сабля докачим!

 


Световрачане, Софийско (СбНУ 44, с. 169, № 171).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981
.