166. ИНДЖЕТО В ЖЕРАВНА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Инджето яде и пие
в Жеруна насред селото
на хана Хадживълчева.
Като из хана ходеше,
бъчюви наред пущаше,
избата във вино плуваше.
Гочо му сукно кроеше
със алтънени ножици
и с позлатено индъзе,
кроеше, благославяше:
- Хай да се дере туй сукно
по високите баири,
по дългбокитер долиша.
Инджето Гочу думаше:
- Кажи ми, Гочо, кажи ми
де ти е, Гочо, къщата,
къщата и махалата;
като Жеруна запаля,
къщата да ти завардя,
къщата и махалата.
Гочо на Индже думаше:
- Индже бре, сербез войводо,
къщата ми е в Горни край,
в Горни край на Могилата,
ала ще ти се помоля,
молбата да ми послушаш:
свидно ми й село бащино,
Жеруна ми е бащина,
а Казан - Котел майчино!
Индже на Гоча думаше:
- Гочо бре, стар дост, баш майстор,
хатъра не ти прекръшвам
Жеруна ще ти запазя,
а Казан - Котел не мога!
Кажи ми, Гочо, Кажи ми
отде се влазя във Котел,
де са по рядко табите,
и са по малко хората,
среднощ във Котел да вляза,
тежко имане да грабя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.