160. ТРИСТА ДААЛИЙЦИ И БЯЛ ДИМИТЪР

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Събрали са двеста - триста,
двестя - триста харамии,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци.
Отговаря баш делия,
баш делия, даалия:
- Ой ви вази, двестя души,
двестя души, триста души,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци,
на вино са не вдавайте,
на вино са не упивайте,
на ракия не слагайте,
че ша станем сутря рано,
сътря рано във понеделник,
ша подраним в Димитрово,
в Димитрово равни двори,
ша забием три байрака,
първи зелен, втори червен,
трети байрак клаподанен,
ша уловим бял Димитра,
ша му земам тежко ймане.
Че са йели, че са пили
двеста души харамии,
двеста души, триста души,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци,
на вино са не вдавали,
на вино са не упивали,
на ракия не слагали.
Че станали сутря рано,
сутря рано във понеделник,
подранили в Димитрово,
в Димитрово равни двори,
че забили три байрака
първи зелен, втори червен,
трети байряк клаподанен.
Сладко заспал бял Димитър
Димитрица на коляно.
Че заидя дребян дъждец,
че си завял тихян вятър,
че подигна пярдетата,
че попръска Димитрово,
Димитрово мъжко дете,
че заплака, че зарева.
Събуди са Димитрица,
че подигна пярдетата,
че погледна в равно двори -
дворито са съсирило,
съсирило, изпълнило
с триста души харамии,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци.
Че заплака Димитрица
на Димитра на главата,
потекоха едри сълзи,
че паднаха на Димитра,
на Димитра на лицето.
Събудил са бял Димитър.
Говори му Димитрица:
- Бягай, бягай, бял Димитре!
Дворито са й съсирило,
съсирило, изпълнило,
с триста души харамии.
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци,
че забили три байрака
първи зелен, втори червен,
трети байрак клаподанен.
Че подигна бял Димитър,
че подигна пярдетата,
че погледна в равно двори.
Че побягна в девят ката,
в девят ката скривалища.
Че влягоха харамии,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци,
уловиха Димитрица,
Димитрица хубавица:
- Казвай, казвай, Димитрице,
Димитрице, хубавице,
казвай, казвай де отиде,
де отиде бял Димитър!
Отговаря Димитрица,
Димитрица хубавица:
- Той отиде долу в Влашко,
да прекупи сиво стадо,
сиво стадо, сиви крави,
сиви крави букурещки.
Че и вадят черни очи,
че и режат бели гърди
пак не казва Димитрица,
Димитрица, хубавица.
Оставиха Димитрица,
че хванаха Димитрова,
Димитрова стара мама,
стара мама, мила сестра:
- Казвай, казвай Димитрова,
Димитрова стара майка,
стара майка, мила сестра,
де отиде бял Димитър!
Ще ви извадим черни очи,
ще ви изрежeм бели гърди,
ще ви отрежем двете ръце!
Отговаря Димитрова,
Димитрова стара майка,
стара майка, мила сестра:
- Той отиде в девят ката,
девят ката скривалища!
Намериха девят ката,
девят ката, скривалища,
че влязоха един по един,
че влязваха, не излязваха!
Разсърди са бял Димитър,
разсърди са, разгневи са,
че излезе от девят ката,
от девят ката скривалища,
че извади тънка сабя,
тънка сабя френгиена,
възвартя са, възсуска са,
че изсече триста души,
триста души харамии,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци.
Че улови баш Димитър,
че улови стара майка,
стара майка, мила сестра,
хем ги сече, хем ги пита:
- Как казвате де отиде,
де отиде бял Димитър
в девят ката скривалища!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.