152. НЕ ДАВА ДЪЩЕРЯ СИ НА ТУРЧИН

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Станкин си тейно думаше:
- Станко мо, мила тейнова,
Станки мо, та чула ли си,
че та любяло бакалче,
бакалче ерданлиското,
ала та турчин не дава,
турчина пандаклийския.
Че стана Станкин си тейно,
че на дукеня отиде.
Дукеня пълен със хора,
със хора, се със българи.
Турчин на маса седеше,
горчиво каве пиеше
и на българи думаше:
- Българи, хора христени,
я ша ви вяра потъпча,
потъпча да я потурча,
ша зема бяла българка,
ша зема Станка хубава!
Че стана Станкин си тейно,
извади чуфтя пищови,
че си турчина помери
в челото между веждите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.