151. ИЛЬО ОТЪРВА СЕСТРА СИ И ЛИБЕТО СИ ОТ ТУРЦИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Събрали са се събрали
дур деветина овчари,
всички ядяха, пияха,
Ильо не яде, не пие.
Юлдашето го питаха:
- Ильо ле, Ильо, наш юлдаш,
оти не ядеш, не пиеш?
- Юлдаши мои, Илеви,
бре как да си ям, да пия?
Мойто са любе открали
и мойта сестра Тодорка;
турците са ги открали,
турци ми върли хайдуци,
дал мога си ги завтаса?
- Ако си конче кайдисаш,
ти можеш си ги завтаса!
Възседна конче хранено,
че га бе в гора зелена,
Ильово конче пориза,
де го зачула сестра му,
тя си на турци казува:
- Бре турци, вие хайдуци,
горско е пиле запяло,
запяло и зацвиляло,
дал да му песня отпея?
- Тодорке, бяла булгарке,
ко им се сяташ, отпеи!
"Бързай ми, братле, бързай ми,
дур не сме в гора навляли,
дур не сме неувярени!"
Та пусна Ильо кончето,
да си ги Ильо повтаса;
извади Ильо сабята,
та си турците кайдиса,
отзе си сестра Тодорка
и първото си любове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.