146. ЖАЛНА КАНА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Мори Кано, жална Кано!
Бог да бие върли турци,
що фърлиха зла ифтира,
зла ифтира, турска беда,
оти турчин си любила,
младо турче, еничарче!
Те фърлиха в темен зандан,
те удариха судна мъка
с тежок тумрук на нодзето,
дребен синджир на гърлото,
белезии на ръцето;
судна мъка ми те мъчат,
сакат да ми те потурчат.
Бог да бие твоя тета,
що си дойде на майка ти
да и веле и говоре:
- Варай, сестро, милна сестро!
Що си стоиш, що си гледаш?
Стан д'одиме на зандана,
да видиме жална Кана,
дал йе жива, дал си умре.
Твоя майка я послуша,
та дойдеа на зандана,
отдалеко ми си викат:
- Мори Кано, милна щерко,
дал си жива, ил си умре!
Жална Кана се провикна,
се провикна от зандана:
- Жива сум си, на мъка сум,
с тежок тумрук на нодзето,
с дребен синджир на гърлото,
с белезий на ръцето,
сакат мене да потурчат.
Бог да бие твоя майка!
Тогай веле и говоре:
- Дай си вера, милна щерко,
ке загинеш уще млада,
на пуста младост неодена,
на рухо ненаносена,
на хоро ненаиграна,
на песни ненапеана.
Се провикна жална Кана:
- От Бога, мале, да найдеш!
Ка дойде, да не дойдеше!
Мълчи, мале, онемела,
дека стоиш ослепела!
Как си вера да предадам,
що я първо да забравам!
Дал на хоро ке ме видиш?
Ал на гости ке ти дойдам,
ил на гости ке ми дойдеш?
Или бракя ке пречекам,
или в църква ке си одам,
или Великден ке чинам,
ели Божик ке дочекам?
Еден ден имат в година,
ден си имат, ден байрам,
па не знат кога идит.
Как дочуха върли турци,
още в мъка я удариха:
не им стигна тежок тумрук,
не им стигна дребен синджир,
не им стигна белезии,
в нокти спици и набиа,
душе даде, а не вера.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.