145. МОМА В ТЪМНИЦА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Де се е чуло, видяло,
мома в тевница да лежи,
кайно е Янка лежала
сега за девет години!
Янкина майка ходяше
около тьовна тевница,
със Янка дума думаше:
- Янке ле, моя дощерю!
притажна ли е тевница?
- Притажна й, майчу, притажна,
нощя е яце притажна!
Ага ми слушам, мале ле,
момине по попрелкине,
юнаци на пивницине.
Турци си Янки викаха:
- Предай си, Янке, вярана,
вярана с християнсконо,
от тевница да те извадим.
Пак си хми Янка викаше:
- Ой тевничаре, ключаре,
девет години как лежам,
и още девет да лежем,
пак си вярана не давам,
вярана и християнсконо!
Още си дума думаха,
от Бога свяще паднаха,
Янки на рамца горяха
и тевничаре се сятиха,
че Янка не била момица,
ами е била светица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.