141. НЕЙО ЧОРБАДЖИЯ ПОТУРЧВА СИНА СИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Прочул се е Нейо чорбаджиа,
че ще турчи свойго мила сина,
та да зема пашова дъщерка.
Сам се Нейо, сам се чудо чуди:
дали сину вера да промени,
или пашу атър да разтури.
Болье сину вера да промени,
нели пашу атър да разтури.
Та потурчи свойго мили сина
и му Нейо лично име турил,
лично име - Бекри бе Мустафа.
Та стегнале сремова кучиа,
та отишле у пашови двори,
та са зели пашова дъщерка.
Па тръгнале низ равни друмове.
Проговарат кума и старойкя:
- Леле варай, Бекри бе Мустафа,
я да запрем сремова кучиа,
да дигнеме девойкино магдан,
да видиме девойкино лице
да видиме защо дни губихме,
дни губихме и конье трепаме,
конье трепаме, вера меняваме!
Послушал е Бекри бе Мустафа,
та са спреле сремова кучиа,
подигнале девойкино магдан,
та виделе девойкино лице:
лицето й като ясно слънце,
устата и с пара разрезани,
очите и черни черешови,
косата и черна ибришима.
Влела мома у тежки уроци,
па си мома на сватове дума:
- Прощавайте, куме и старойкьо,
прощавайте, два млади девера,
прощавайте, дека ви продумвам:
свалете ме от сремска кучиа,
сложете ме у росно ливаде!
Послушале кума и старойкя,
послушале два млади девера:
свалиле я от сремска кучиа,
сложиле я у росно ливаде
девокя се с фуша разстанала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.