122. СТАНКА РОБИНКА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Турчин си кара млади робинки,
най-подир върви Станка робинка,
Станка робинка със мъжка рожба.
Отговаряше турчин на Станка:
- Мор ой та тебе, Станке робинке,
фърли си, фърли мъжката рожба,
зам да ти й леко напред да вървиш!
Отговаряше Станка робинка:
- Брей ой та тебе, турчин Алийо,
турчин Алийо, анадоллийо,
как да го фърля, като ми й мило?
Девет годин кък не е било
и още девет - хич да не е било!
Че си отиде в зелена гора,
преви калинка, връза люлчица
и си турила мъжката рожба,
и го залюля, песен му запя:
- Нанни ми, нанни, малък Иванчо,
туй да ти й веке от майка милост!
Дъжд да завали, да та окъпе,
вятър да завей, за да та залюлей,
кошута да мине, да та надои!
Че е тръгнала Станка робинка
и си й разплела русата коса
да си жалее мъжката рожба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.