120. ТРИ РОБИНКИ И ТАТАРЧЕ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Размирила се е влашка земя,
та повървеха черни татаре,
по коня карат, по роба носат.
Най отзад иде черно татарче,
два коня кара, три роби носи
едно Калинка, второ Малинка,
трето им била мила снашица.
Калинка жали, Малинка плаче,
мила ги снаха преговараше:
- Тизе, Калинке, и ти, Малинке,
недейте жали, недейте тъжи,
язе да жаля, язе да тъжа,
че си оставам първото либе,
първото либе със мъжко дете!
Сълпе кършете, китки китете,
китки китете, по път хвъргайте,
по път хвъргайте, личба правете!
Та когато идем в татарска земя,
моли щеме са на татаркини
да ни пропуснат с малко татарче
да им наберем зрели ягоди;
отвърза щем си кусоплитките,
та да си вържем малко татарче,
да си го вържем в гора зелена,
да се согниме, назад да с'идем,
като намерим шума кършена,
шума кършена, китки китени,
китки китени, по път хвъргани,
по път хвъргани, личба правена!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.