67. ОСЛЕПЯЛА ОТ СИПАНИЦА

Том ІV: Народни балади

Мари Стано, тънка Стано!
Засвирила влашка свирка
низ черквите каменливи;
не е било влашка свирка,
на е било черна чума
и дребната сипаница,
та посипа сички моми,
сички моми петнаесе,
с герджик Стана шестнаесе.
Сички моми преболяа,
преболяа и станаа,
герджик Стана ни преболя,
ни преболя, нито стана,
на ослепя с двете очи.
Стана на майка говори:
- Мале ле, мила мале ле,
кога дойде ден Велиден,
ден Велиден, ден Гергьовден,
омий ма, мале, оплети,
бръкни ми в десни джебове,
извади златни отключе,
отключи сандък куфитра,
извади бяла премяна:
тънка риза копринена,
зелен сукман анадолски,
ситно шеве етрополско;
та ма хубаво премени,
па ма хубаво накичи!
Закачи ми бял косатник,
затъкни ми криво перо,
па ма фани за ръчица,
заведи ма на хорото,
остави ма при немците,
при немците, при слепците.
Я не вида да поигра,
баре, мале, да послуше
како моми хоро играт,
хоро играт, песни пеет,
како момци камак мятат!
И майка и я послуща.
Кога дойде ден Велиден,
ден Велиден, ден Гергьовден,
оми я майка, оплете,
бръкна и в десни джебове,
извади златни отключе,
отключи сандък куфитра,
извади бяла премяна:
тънка риза копринена,
зален сукман анадолски,
ситно шеве етрополско,
та я хубаво премени,
па я хубаво накичи:
закачи и бял косатник,
затъкна и криво перо,
па я фана за ръчица,
заведе я на хорото,
остави я при немците,
при немците, при слепците.
Попов Стоян хоро води.
Ка си видя тънка Стана,
па си се Богу помоли:
- Боже ле, мили Божеле,
я дай Стана черни очи,
та двама да се земеме!
Де седя Господ, та слуша,
даде Стана черни очи,
та са са двама узеле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.