65. УРОЧАСАНА НЕВЯСТА

Том ІV: Народни балади

Похвали се янинска девойка:
- Брата имам язе месечина,
ке му земам мома облачина.
Токмила го много отдалеко,
през три гори, през четири води,
зачиниле таа тежка сватба,
наканиле петстотин сватове,
каниле са двуица девери,
каниле са и троица кумове,
па отишле за млада невеста
та земале младата невеста,
поминале низ гора зелена,
поседнале малко да починат.
Изговара кумо господино:
- Ей тизека, маленко деверче,
да откриеш младата невеста,
да видеме дали йе хубава!
Дали чине друми, шчо одеме,
дали чине води, шчо газеме,
дали чине конье, шчо мореме?
Па откриле младата невеста.
Таа не била мома облачина,
лицето и сънце огреало,
и на гради ясна месечина.
Веднаг са а сос очи пресекле,
йедвай са а до дома однеле;
не чекала от кон да я сметнат,
паднала йе на мека постеля,
а паднала, а душа йе дала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.