215. ЕНИЧАРИ И РУСА ДРАГАНА

Том ІV: Народни балади

Заспала ли си, Тойке Тодоро?
Тойка байно си тиво говори:
- Не съм заспала, байне Иване
не съм заспала, на съм гледала,
че са размири се влашка земя,
се влашка земя и се Богданска -
стари сечея, млади робея,
отбор юнаци в синджир туряя,
руси девойки със прът карая,
закаруваа ги долу, надолу,
долу, надолу, на Итрум поле,
на Итрум поле, на чадърето.
Дял ги делили, брой ги броили,
секиму са е дялба паднало,
кому по йничка, кому по двенки,
еничерю са й дялба паднала,
дялба паднала руса Драгана,
па я поведе млад еничерин,
та я заведе под негов чадър,
па са легнали, та са заспали.
Кога е било сряд полунощи,
млад еничерин навън излезе,
погледна горе, погледна долу -
сичкото небе ясно видело,
над секи чадър ясно видело,
над секи чадър ситна росица,
над Ганин чадър чер, тевен облак,
чер тевен облак, кървава роса.
Еничери са итро берея,
па си Драгана итрум питая:
- Мари Драгано, руса девойко,
га та питаме, право да кажеш!
Имаш ли майка, имаш ли баща,
имаш ли братя, имаш ли сесри?
А Драгана им тиво говори:
- Се еничери, се братя мои,
га ма питате, право да кажа:
майка си имам, баща си нямам,
има си Гана четири сесри,
четири сесри, троица братя.
Първи ми оре, втори ми пасе,
втори ми пасе, бре, сиво стадо,
трети ми братец в еничерите.
Тея Драгани тиво говорат:
- Мари Драгано, руса девойко,
и да го видиш, познаваш ли го?
А Драгана им тиво говори:
- Се еничери, се братя мои,
че да го вида, познавам си го,
че има братец на перчем нишан.
Кога си свали самур калпак -
то на Драгана милния братец.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.