145. ПРОДАЛА СНАХА СИ

Том ІV: Народни балади

Одил ми беше Никола
девет години на войска,
на десета са й завърнал
и на портите полопал:
- Еленке, булка хубава,
излез ми порти отори,
раняно конче поеми!
Не йе изляла Еленка,
най е излязла майка му,
тя му портите отори.
Никола дума мами си:
- Че къдя й, мамо, Еленка,
че ми портите не отори?
Дали й със моми за чардъ,
или със булки за вода,
или с вдовици в черкова?
Мама Никола думаше:
- Никола, синко Никола,
срам ма е, синко, страв ма е,
как да ти, синко, обадя!
Снощи гемиджии минава,
Еленка гемиджи пристана.
Никола дума на конче:
- Конче ле, мой другарино,
ако ми стигнеш гемиите,
краката ша ти подкова
с сребърни, конче, подкови,
гривата ша ти позлатя!
Конче Никола думаше:
- Никола, мой стопанино,
я бръкни в куюн джобове,
извади бяло шъвренце,
че си очите превържи,
че ща, Никола, да бягаме,
да не ти очи изпръснат!
Никола вика гемиджи:
- Скоро на края изкарайте!
Че си Еленка улови,
извади сабя вренгия,
че й главата отряза.
Главата й са търкулна,
мокър й язик ортува:
- Защо ма затри, Никола?
Мен ма майка ти продаде
за кринка желти жълтици,
я за полвина бешлици.
Кат чу Никола тез думи,
извади осторо ножченце
и са в гърдите прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.