* * *

Български коледни благословии

Ой, слава тебе, наша дружина колеждани!
Къде път пътувахме,
къде стан станувахме,
че станахме, та пробихме
тъмни нощи и кални друми,
че се найдохме у нашия брат,
та го заварихме де си ядеше и си пиеше
и се Богу молеше за колежданско здраве!
("Ой, мини, мини, мини, мини!")
Той, като ни видя, се орадва и обрадва,
че си скокна и си тропна,
че са несе и понесе -
като орел във височина,
като риба в дълбочина,
като на паун перата по болярски друми.
Че си запретна бели ръкавца,
та си забърши златиското уста,
па си сложи Божа трапезка.
("Ой, мини, мини, мини, мини!")
Трапезка му беше
уредена-обредена -
с чемшир лъжички,
със златни панички,
сребърни таларца;
на трапезка преврат месал,
на преврат месал - ведро винце,
до ведро винце - вит-превит кравай,
на кравая жълто-бяла сребърница,
рисена-обрисена, Богум поклонена,
за колежданите обречена!
Туй, дет се й явило, ако е рязано, е рязано кочени;
ако е стригано, е стригано овчице;
ако е червено - червени кобилки през поле бягат,
на нашия брат чест и берекет пристигат!
Зово му се й зовало, сребро му се й ляло,
сребро му се й ляло, ляло и преляло,
от към праг като лед по Ивановден.
Тука колко зрънца-брънца са претрити,
премлени, в сито прелетели, в дърво се не свъртели!
Че му даде Господ толкоз синовки и дъщерки;
синовки му внасяха, дъщерки му изнасяха,
че го изнесоха, па го засватиха
по девето по десето село,
по фъркоми и по сиви сърмени синовници.
Че и той си за вънка дава, че и на него Бог помогна!
Че му даде Бог два сиви воловци,
габрова копралка, криво ралце;
че си заора под път нивица и над път нивица;
във малката нивица - копнец, в голямата кладнец;
копни му се вият, кладни му се кладят;
във малката нивица - крушчица,
в крушчицата - люлчица,
в люлчицата - момчец, като златен звънчец;
на рамо му манарка, зад пояс му - цафарка,
в ръка му й - кован кърлиг.
Баща му го води подир сиви кози,
а той си бяга в усойни долини
по бистри кладенци и чернооки моми -
да прави това, което е правил баща му на младото време!
Я слушайте, дружина колеждани и всички,
колко сме от тоз народ събрани, -
кукувица леко кукува, далеко се чува!
Седнала е Божа майка насред път-кръстопът
да си дели свое сребро, свое имане;
тя като го е делила, на кому се паднало паничка,
на кому лъжичка, на нашия брат - кило и полвеничка!
Който му мисли зло, Бог да го обърне с добро,
да го прати в Дряно поле - да остри коли!
Шитко-пробитко, пробий парица, туряй в кесийца,
карай магаре през бара - да ядат колеждани попара,
а за останалите - каквото остане!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.