* * *

Български коледни благословии

Хей, вий, славна дружина!
Къде сте ходили, пътували,
из кални друмища домували.
Не бяхме малко, не много,
ний бяхме чет колеждани,
та дойдохме в наш побратим,
в наш побратим да се веселим.
Ний го сварихме на позлатена трапеза
като ядеше и пиеше
и си помислихме, че е зъл човек,
а той бил добър човек.
Той стана, та се орадва, та се обрадва,
та ни дари добра дара,
добра дара - превит кравай,
на кравая кръст докаран;
ако е меден - медени му воловки,
бързи му кобилки през поле тичат,
колкото зърно изтрият,
толкова чет и берекет в тая къща.
Викайте, момчета: "Амин!" ("Амин!")
Хей каква била тая къщовничка,
тая къщовничка, тая домовничка,
дето е вила тая кукличка наляво и надясно,
та се прочула в девет села,
от десетото са дошли с враните коне,
с шеклосаните бъклици, с димската ракия,
та се отнасяше и поднасяше като кукувичка.
Кукувичка кукаше и думичка викаше:
"Сбирайте се, стринкини и вуйкови,
на кръстопът делба делят,
под път купен доклаждат."
Викайте, момчета: "Амин!" ("Амин!")
На крушчица люлчица, у люлчица -
момченце като злато звънченце.
Раснало, пораснало, станало голямо,
забучило цафарка, прерамило манарка,
майка му и баща му го караха да ходи
с белобрадите кози в гъстите гори,
а то не ходеше с белобрадите кози
в гъстите гори, а ходеше
по чернооки моми, по студени кладенци.
Веднъж баща му каза:
"Момче, я хвани тая врана коза,
що роми с дирния си крак."
А то не хвана враната коза,
що роми с дирния си крак,
а хвана чернооката мома
за изрусилата коса,
тъй както баща му и майка му
на младото време!
Викайте, момчета: "Амин!" ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.