* * *

Български коледни благословии

Яла, Боже, поможи, кръсти, Боже, благослови!
Що сме пътя пътували,
мед и масло пребъркали,
та сме отишли тука горе,
тука горе в наши братя,
мали врати потропали,
по големи - почукали,
ние рекохме, че е сърдит,
че е сърдит и гневит.
Той не бе ни сърдит, ни гневит,
ами скочи, подскочи,
всичко сърце, по сърце,
та ни подари една дарба,
един ситен, питен колачина.
- Този колачина,
който щерка го е вила и китила,
да и помогне Господ,
да и подари два сина,
два вола, като два сиви, бели лебеда.
Та и подари Господ
два сина, два вола,
като два сиви, бели лебеда.
Отишли са тука долу,
тука долу в равно поле,
орали са на длъж,
сяли са на кръст,
сяли са го рядко,
изникнало често.
Дошло време да го жънат,
жънали го малки моми,
малки моми - криволянки.
Дошло време да го возят,
возели го малки момци,
малки момци - кривошапковци,
млади булки да венчават,
малки деца да кръщават.
Благослови момчета! Амин!
Като елен бардалан,
като кукувица в гора зелена,
като тези момци,
татко им ги гони из чернопъстрите кози,
а те бягат към чернооките моми.
Благослови момчета! Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.