* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Какво ми е чудо станало
с тази ми Еленка хубава
и Никола баш ергенин?
Той беше първи в селото,
очи му черни устрелни,
вежди му черни гайтани,
със засукани мустачки,
който Никола да види -
всеки се в него пленява,
не остана булка непрегърната,
и мома нецелуната
от този Никола баш ергенин.
Стоян си войник отива
и на Еленка поръчва:
- Еленке, булче хубаво,
тебе те вкъщи оставям
добре да редиш къщата
и друго ще ти, мила, поръчам
акъла да си опичаш,
да не те някой излъже,
че си млада и хубава
и си от скоро женена.
Еленка си Стоян изпрати.
Като се вкъщи завърна
чуди се Еленка, мае се,
как да си грижи разпилее.
Наблизо имаше сватба,
Еленка се хубаво премени
и си на сватба отиде,
и се на хоро улови,
при булки хоро да играе.
Като я Никола съгледа,
той се срещу нея улови
и на Еленка намигна.
Като се вече свечери,
Никола до Еленка приближи
и на Еленка продума:
- Еленке, булка хубава,
много те, Еленке, харесвам,
я ме довечера почакай,
порти да ми отвориш
и да се двама залюбим.
Еленка до късно стоеше,
та му порти отваряше
и живота сладък караха,
а че си Стоян научи,
посред нощ войска напуща
и си право у тях отива,
че си Никола вкъщи завари,
как са си двама сладко заспали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010