* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петранке думаше:
- Петранке, моя пръвнино,
пръвнино, пръвно венчило,
ази за Стамбул отивам
вересии да си събирам,
вересии за изплащане. (2)
Ще седя, любе, ще седя,
два дни и три дни ще седя,
и една, любе, неделя,
тебе тукана оставям,
да не се, любе, пременяш,
за вода ти да не ходиш
на Петковото кладенче.
Петко ти първи любовник,
ще ти се смеят хората.
Стоян за Стамбол замина,
че стана, стана Петранка,
че се хубаво премени,
дваж се гиздаво забради,
бели си поли надръпа,
сключила й бели бакъри,
Петкови за вода отишла,
на Петково кладенче.
Петко сред двори седеше,
червено вино пиеше
и бистра върла ракия.
Петранка Петко думаше:
- Петко льо, първи любовник,
Стоян за Стамбул замина
вересии да си събира,
ще седи, Петко, ще седи,
два дни и три дни ще седи,
и една, любе, неделя.
Таз вечер у дома да додеш,
ще наготвя гостби хубави,
ще разточа вити баници,
ще наточа вино червено,
ще наточа и върла ракия,
да ядем, любе, да пием
и още любов да правим.
Наля си Петранка, тръгна си,
Петко си ябълка подфърли,
Петранка у поли удари,
Петранка булка хубава,
кикнала, та се засмяла.
Тръгнала и си отишла,
наготви гостби хубави,
разточи вити баници,
разточи и ги опече,
наточи вино червено,
наточи и върла ракия.
Ето и Петко пристигна,
седнали да ядат, да пият,
седели, яли и пили,
дорде петлите пропеят,
пропеят и да повторят,
повторят и да потретят,
седели яли и пили,
и любов правили.
Стоян на порта похлопа,
Петко Петранке думаше:
- Петранке, любе Петранке,
Петранке изневерничке,
защо ме, любе, излъга,
да ме с Стояна убийте?
Петранка Петко думаше:
- Не бой се, любе, не бой се,
ти ще свободен да с'идеш,
Стоян във двора ще улезе,
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010