* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Лазар Еленки думаше:
- Любо Елено, Еленке,
я ще надолу да ида,
надолу към Цариграда,
вересии да си събирам,
вересии - деветгодишни.
Тебе те сама оставям,
раничко да се прибираш,
със слънце порти затваряй
и със слънце ги отваряй.
Късно за вода не ходи
на Гургурското кладенче,
че ми е Гургур душманин.
Еленка, булка хубава,
тя си Лазар изпратила.
Като се в къщи върнала
взела тесте ключове,
влязла е в изби дълбоки,
натокла вино бял бакър,
сготвила манджи всякакви,
извади булска премяна,
че се премени, нареди.
Натуря тежки нанизи,
нанизи жълти ълтъни.
Отвзела бели бакъри,
че си за вода отиде
на Гургурово кладенче.
Тамка си Гургур завари
и си на Гургур думаше:
- Любе Гургуре, Гургуре,
тази вечер Лазар го няма,
тази вечер и утре вечер.
Тази вечер у нас да дойдеш,
много съм гостби сготвила,
бял бакър вино пуснала,
да ядем любе и да пием.
Както ядяха и пиеха,
Лазар на порти повика:
- Любе Елено, Еленке,
стани ми отвори порти.
Еленка, булка хубава,
тя се чудум почуди,
де да си Гургур укрие,
че си е Гургур укрила
в техни изби дълбоки.
Станала и отворила.
Лазар Еленка думаше:
- Любе Елено, Еленке,
що си толкоз наготвила,
бял бакър вино пуснала?
Еленка Лазар думаше:
- Любе Лазаре, Лазаре,
като нататък замина
голяма ми мъка стана,
и аз се, любе, почудих,
каква гостба да си наготвя,
дано да ми се прияде.
- Любо Елено, Еленке,
това за това да прихванем,
защо са тука, Еленке,
Гургуровите пустали?
- Гургуровите дечица,
те си у нас идваха
и си пустали забравиха.
- Любо Елено, Еленке,
зарана дано да станеш,
да сготвиш манджи всякакви,
да опечеш фурни хлебове,
че ще повикам, калесам
всичките мои роднини,
моите любе и твоите.
Калесъл Лазар, повикал,
и Гургур негов душманин.
Яли са, холъм, пили са,
като ядоха и пиеха,
Лазар на гости продума:
- Нещичко ще ви попитам,
правичко да ми кажете.
Имам ливада хубава,
един се елен научи
ливадата да ми пасе.
Елена ли да погубя,
или ливада окося?
Всички са, холъм, мълчали
и никой нищо не викал.
Само се Гургур обадил:
- Ако си елен погубиш,
друг елен ще се научи,
пак ще ти ливадата пасе,
най си ливадата окоси.
Лазар Еленка запали
и си на гости думаше:
- Айде да ядем, да пием,
Еленка ще ни осветява.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010