* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Стамбул ще иде,
бяла го Недка изпраща
по синя фуста сливенска,
по жълти чехли месьови.
Стоян на Недка поръчва:
- Недке ле, либе Недке ле,
за вода няма да подиш
на Лазарчево кладенче.
Със слънце порти заключвай
и се в къщи прибирай,
да не се смеят хората,
ако се нещо науча -
главата ще ти отрежа!
Като си Стоян замина
Недка си в къщи увлезе,
че се хубаво премени,
че взема менци на рамо,
и за вода отиде
на Лазарчево кладенче.
Там си Лазарча завари,
кон като си поеше
и на Лазарча думаше:
- Лазаре, либе Лазарчо,
Стоян на Стамбул замина,
по-скоро няма се върне,
довечера у дома да дойдеш,
с тебе двама да ядем,
да ядем, още да пием.
Малко като се помръкна,
ето Лазарчо, че иде,
двамата в къщи отиват,
седнали да ядат, да пият,
докато хапка похапват,
чемшир се порти хлопнали,
ето го Стоян че иде.
Недка Лазарчо думаше:
- Лазаре, либе Лазарчо,
я се зад вратата скрий!
Докато Стоян влиза,
той си навънка излезна.
Лазар си навън излиза,
но си ножчето забравя.
Стоян на Недка думаше:
- Я да си поканим, мари,
роднини, още комшии,
служба да си сложиме.
Що ще ножа на Лазар
на нашта златна трапеза?
Недка си нищо не каза,
Стоян роднини поканил,
роднини, още комшии
и Лазара поканил.
Като се всички събрали,
той си на роднини думаше:
- Имам си една нивичка,
научил се е един орел
нивата да ми опасва.
Я ми кажете какво да си направя,
нивата ли да си покося,
или орела да си убия?
Тогиз Лазарчо продумал:
- Ако си орела убиеш,
друг ще се научи,
най си нивата покоси,
да не я пасат другите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010