* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо на Друмка думаше:
- Друмке ле, либе Друмке ле,
я ще, Друмке ле, да ида
със девет кола за жито,
с дванайсе кола за вино,
тебе тука оставям.
Аз имам девет дюгяня,
на всеки дюгян и шегар,
Друмке ле, ще ми обадиш,
че кой те шегар най-слуша,
най-слуша, най ти се срами,
въз него да те оставя,
въз него ще те заваря?
Друмка на Пенчо думаше:
- Слушат ме, либе, всичките,
слушат ме и ми се срамят,
Бошко ме шегар най-слуша,
най-слуша, най ми се срами,
денем ме слуша на навън,
нощем ме слуша за из къщи,
въз него да ме оставиш,
въз него ще ме завариш.
И той си Пенчо заминал.
Вървели що са вървели,
Пенчо дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
вървете и повъзчаквайте,
аз ще се назад повърна,
че си крината забравих,
крината за жълтиците,
кантара за бешлиците.
Пенчо се назад повърна.
Не вика Пенчо, не хлопа,
най си на врата слушаше.
Седнали Друмка и Бошко
да ядат, да си вечерят.
Друмка на Бошко думаше:
- Я яж, Бошко ле, да ядем,
я пий, Бошко ле, да пием,
за твойто здраве, за мойто,
пък за Пенчово прощене.
Моли се, Бошко, на Бога,
къдет е, Бошко, отишъл,
на назад да се не върне,
дано му дойде хаберя,
хаберя по кираджата,
калпака по дружината.
Тогаз си Пенчо похлопал,
похлопал Пенчо, повикал:
- Стани ми, Друмке, отвори!
А си се Друмка, обади:
- Че кой ми хлопа вратата,
Пенчо го няма туканък,
Пенчо с кирия отиде,
мене ми Пенчо заръчал,
слънцето като залязва,
портите да си затварям,
сутрина като изгрява,
тогаз да си ги отварям!
Тогас се Пенчо провикнал:
- Друмке ле, либе Друмке ле,
ако не ми се надяваш,
не ме ли барем познаваш,
да станеш, да ми отвориш?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010