* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петкани думаше:
- Любе Петкано, Петкано!
Абер ми дойде от цара,
от цара, от господара,
турците низам да идат,
а българете, войници;
и мен са, либе, писале,
младо войниче да ида,
на войниците байряктар,
че ми е име големо,
големо, та па чутовно,
на далек сам се прочуло.
Я, като ида, Петкано,
нещо ща да ти заръчам -
често са не мий, не плети,
не реши решни пашкуле;
не ходи, либе, Петкано,
на Гургурови кладенци,
че ми е Гургур курварин,
а мене, либе, душманин!
А Петкана го слушала
до де из порти излезе,
та се зад дувар затули...
Па се умила, оплела,
разреши решни пашкуле,
па влела в нова градина,
накити китка размесна,
и взела стомни зелени,
па на кладенци отиде.
Три пъти вода залива
и три пъти я разлива,
доде се с Гургур видела.
Гургур на чардак седеше,
сос яболки Гургур играше.
Фърлил е Гургур с яболки,
ударил Петкана в полите.
Петкана му се молеше:
- Либе Гургуре, Гургуре!
Не фъргай, либе, не бий ме,
че ще да видат хората,
та ще да кажат Стояну;
но ми си дойди до вечер,
да пийнем, либе, да хапнем,
и нещо да си хоратим,
доде си нема млад Стоян!
Пийнале, та си хапнале,
таман си нещо казвале,
некой на порти потропа:
- Либе Петкано, Петкано!
Излез ми, либе, отвори!
Зачудила са е Петкана,
къде да дене Гургура.
Возправи стълби железни
въз високите дувари,
та си млад Гургур прехвърли.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано!
Що ти са черги събрани,
а па пашкуле спаплени?
- Либе, Стояне, Стояне!
От като ти си излело,
я не сам мело, диплило,
за тебе, либе, да мисля.
И друго, либе, да ти прикажа -
проклета да е стрина ти,
вчера у нас дохожда,
малко си дете донесе,
по глава ме е фащало,
та ми пашкуле спапляло
и одри ми е събрало!
- Еле си верна, Петкано,
ще да те верва млад Стоян,
нека е това за това;
що дират Гургурови пищови
под мое десно озглавье?
Петкана дума свършила.
Стоян Петкани думаше:
- Я стани заран по-рано,
напълни жълта бъклица
със това вино троянско,
троянско, триегодишно,
на кръст селото кръстосай,
секого да си калесаш
у нас на госке да дойдат,
че имам дума да думам!
Сичкото село калеса,
три пъти у Гургурови прати...
Петкана на госке слугува,
Стоян на гости думаше:
- Кметове, стари чорбаджии!
Нещо ща да ва попитам -
имам си нива зелена;
научил са е млад елен,
та ми нивата препаша;
дали нивата отжъна,
или елена убия?
Никой са не е сетил,
на Стоян да отговори;
сетил се е млад Гургур,
та на Стояна думаше:
- Чиче Стояне, Стояне!
Недей си нива ожъне,
че ти е нива зелена;
недей си елена убива;
ако тоз елен убиеш,
друг ще да се научи;
но си нивата заварди,
елен да ти я не пасе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010