* * *

Впрегнал жена си да оре

- Стояне, синко Стояне,
ти ходиш, синко да ореш
бащини черни угари
твоето булче Марийка
все ходи, синко, да яде,
да яде, синко, да пие
с тези млади кръчмари.
Стоян си нищо не рече
извика булка Марийка
и й заръки заръча -
да сготви топла обеда
на нива да му занесе.
Марийка нищо не каза.
Запретна бели ръкави,
наготви вкусни ястия
и се за нива запъти.
Вървяла що е вървяла
и е на нивата стигнала
и на Стояна продума:
- Поможи ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не каза
изпрегна руси биволи,
та впрегна булка Марийка.
Орала, що е орала
от пладне до икиндия.
Бяла й кърма течеше
черни угари зарива.
Марийка Стояну продума:
- Либе Стояне, Стояне,
ако за мене не жалиш
поне за детето помисли.
Стоян си нищо не каза
изпрегна булка Марийка
и я за вкъщи изпрати.
Марийка, булка хубава,
като си в къщи отишла
дете си мило прегърна,
че го сладко закърми
и си го кратко накъпа,
че влезе долу в обора
и там се Марийка обеси.
Ето Стоян, че иде
на порти чука и лопа:
- Излез ми, либе, отвори!
Не е излязла Марийка
най е излязла майка му.
Тя на Стоян пак дума:
- Ти ходиш, синко, да ореш
а твоето булче Марийка
пак ходи долу в чаршия
да яде, холан, да пие
с тия млади кръчмари.
Стоян си дума не каза
изпрегна руси биволи
та ги във зимника заведе
и какво да види млад Стоян -
Марийка на въже висеше.
Стоян остро ножче извади
и се в сърцето прободе
и на майка си думаше:
- Живей, мале, да се наживееш
без мене и без Марийка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.