* * *

Впрегнал жена си да оре

- Къде си ходила, Дяно, Дянке ле, от заран до нине,
от заран до нине, обед голяма?
Бяло ти платно - на плет изгоря,
мъжка ти рожба - в люлка умря.
- Кат' ме питаш, комшийке вярна, право ще да кажа.
Да се провали моята мама,
че не ме е дала когото съм ази искала,
ами ме дала на едно ми лудо и младо.
Заран излиза, на нива отива,
че ми поръча да му занеса,
да му занеса топла обяда.
Аз му наготвих и му занесох.
То кат' ме видя от убрак далеко,
от убрак далеко, от две широко,
вола изпрегна, мене запрегна.
Че ме подкара от ранна заран,
от ранна заран до голям обяд.
С бяло си мляко черни угари заливах.
Тогаз заплаках, заплаках,
и го през сълзи помолих:
"Кат' не ти ази, любе, домилях,
не ти ли рожба мъжка домиля?!"
Тогаз ме то мене, изпрегна,
мене изпрегна - вола запретна.
Кога си ази у дома отидох,
бяло им платно - на плет изгоряло,
мъжко ми дете - в люлка умряло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.