* * *

Впрегнал жена си да оре

Майка Стояне думаше:
- Да си поучиш булчето
да не ходи вечер по кръчмите
при луди-млади кръчмари,
при пияните винари.
Стоян си нищо не рече
най стана рано в понеделник,
руси си бивли утимари
и на Марийка думаше:
- Аз ще, Марийке, да ида
долу в росно ливади
да ора и да огърисвам.
Топла обяда да сготвиш
на нива да я донесеш.
Марийка булка хубава
станала е рано сутринта,
мъжка си рожба окъпа,
топла обяда сготвила
и при Стоян отишла.
Марийка на Стоян думаше:
- Помогна ти Бог, Стояне,
ела, Стояне, да ядем,
да ядем, да обядваме!
Стоян си нищо не рече,
а най си бивола изпрегна,
че си Марийка впрегна.
Кара я Стоян, кара я
от обед до икиндия.
Като в браздата вървеше
бяла я кърма залива.
Марийка дума Стояна:
- Ако не ти се аз посвидих
не ти ли, бре, домиля
мъжка ти рожба в люлка?
Стоян Марийка изпрегна
и на Марийка продума:
- Право у дома да идеш
детето да си накърмиш.
Марийка в пътя вървеше
дребни сълзи ронеше,
като си у тях отиде
не си детето накърми
най си в мазето влезе
брашното да си отсее.
Марийкината свекърва отиде,
че й главата отряза
и е отвън излязла.
Стоян на порти похлопа,
като похлопа и повика:
- Марийке, булка хубава,
ела ми порти отвори.
Не се обади Марийка,
най се обади майка му.
Тя на Стоян думаше:
- Не си е Марийка идвала
тя е на кръчма отишла.
Руси се биволи разиграли
и железни жезли счупили.
Той си казал:
"Туй нещо не е на добро!",
па си в мазето влезе -
Марийкина глава отрязана.
Стоян мама думаше:
- Я ми дай, мамо, ножчето
в собата на полицата
ябълка да си разрежа,
за Марийкина душа да подам.
Не си ябълка разряза
най се в гърдите удари
и на майка си повика:
- Я ходи, майко, находи се
по нашите равни дворове
из нашите къщи широки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.