* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял се е млад Георги,
млад Георги, младо войниче,
по шуменските болници.
Гергьови верни другари,
те на Георги думаха:
- Георги ле, младо войниче,
много си, Георги, почернял,
девет месеци как лежиш,
на майка писмо не писа...
Георги на другари говори:
- Дайте ми перо, писалка
и това черно мастило,
на майка писмо да напиша:
"Я дойди, майко при мене,
че аз съм се, майко, погодил,
и ще се, майко, оженя,
за мома, майко, шуменка!"
Майка му писмо получи
и за Шумен рано потегли.
Кога край Шумен стигнала,
седнала да си почине.
Отде се зачуло музика,
майка веднага помисли,
че Георги на венчило отива.
Кога във Шумен стигнала,
тя си е Георги срещнала,
срещнала майка, видяла,
че Георги на опело отива.
Жално е майка заплакала,
плакала майка, нареждала:
- Мамин Георги, мамино войниче,
знаех си, майка, знаех си,
че са ви на служба викнали,
а не, майка, на венчило,
на тая пуста Чаталджа,
на турската граница.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012