Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Войнишка сватба-смърт в Шумен

Разболял ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче,
в Шумена града голема,
в шуменската болница.
Лежал е Георги, болял е,
от никъде писмо той нема,
ни от майка ни от баща.
Георгьови верни другари,
те са на Георги думаха:
- Я вземи писмо напиши,
до твоята стара майчица,
да дойде да те погледа,
че стават случки всекакви.
Георги си писмо написва,
в писмото пише, говори:
"По-скоро, майко, да дойдеш,
че аз се, майко, сгодих
за една мома шумянка,
на лице бяла румена,
на снага тънка висока,
на име Манлихерова."
Майка му писмо получи,
получи го прочете;
дребни дарове събрала,
за млада булка да дари,
и си на път тръгнала,
за Шумена града голяма.
Вървяла що е вървяла,
край Шумен града стигнала,
край Шумен в лозята седнала,
седнала да си почине -
насреща й иде музика,
музика още войници
баба сама си думаше:
"Дали не е сватба Георгьова,
по-скоро трябва да вървя,
младите да си опростя,
дордето не са венчани!"
Не беше сватба с булка,
войници смъртник носеха,
баба войници думаше:
- Я ми умрял сложете,
да викна да го оплача,
че аз имам убит,
в тая пуста Чаталджа.
Като й умряло сложили,
баба сина си познала,
сина си Георги рождени,
и викни, баба заплака:
- Георге ле, рожбо, мамина,
тате ти, майка убеха,
на таз пуста Чаталджа,
а ти сега ме калесваш
на твойта сватба да дойда.
Аз зная, майка, аз зная,
че сега, майка, война е,
не можеш да се оженииш,
не можеш да се задомиш.

 


Горна Кремена, Врачанско; при изпращане на войник (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.