* * *

Удавила се от бедност

- Дотегна ми, Станке, дотегна,
тоз пусти сиромашлък.
Мене ми много дотегна
да си децата аз гледам
гладни и боси да ходят.
Аз съм, Станке, намислил
далеко да си забягна.
Станка Стояне думаше:
- Не думай, любе, таз дума
как ще ме мене оставиш
с пет дребни дечица!
Излезе Стоян от къщи
чака го Станка да дойде.
Но няма го Стоян да дойде
хлебец на деца да донесе.
Тя от комшии хлебец искала,
по парче хлебец й давали,
но гърло се с малко не лъже,
чуди се Станка и се мае.
Най-подир Станка намисли
да иде да се удави.
Като въз река отиде
и се във река хвърлила.
Рибари риба ловили
и си трупа й видели,
и си трупа изхвърлили.
Събрало се мало и голямо
да види кой се удавил.
Станкините дечица
и те въз река отидоха.
Като си трупа видели,
тяхната майка удавена,
викнали та заплакали:
- Мамо бе, мила майчице,
какво ти сторихме, направихме
та дойде да се удавиш,
дали не сме те слушали?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.