* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнало ми е, Станке ле,
не мога вече да гледам
децата голи и боси,
гладни да ходят, горките.
Ще взема да си забегна,
някъде далеч ще ида.
Че стана Стоян, замина,
далеч ми в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Чуди се Станка, мае се,
как да си деца изхрани.
Ходи горката, ходила,
от къща в къща просила.
На Станка много дотегна,
че излезе извън селото,
край селото река течеше,
Станка се в река хвърлила,
ах, че се Станка удавила.
Рибари риба ловили,
че те си удавник хванали,
на сред село го занесли.
Вървели мало и голямо,
никой си удавник не позна.
Ах, Станкините дечица,
като си удавник видели,
викнали та заплакали:
- Таз е нашта майчица.
И всички се хора разплакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010