* * *

Удавила се от бедност

Иван на Станка думаше:
- Станке ле, мила Станке ле,
дотегнало ми й тоз живот,
все ходя, Станке, все работя,
не мога хлебец да изкарам,
децата да си прехраня.
Аз съм, Станке, намислил
да ида да се удавя,
или далеч да забегна.
Както го Иван казваше,
така го Иван направи.
Че стана Иван, забягна,
остави Станка самичка
със осем малки дечица,
деветото люлка люлее.
Ходила Станка, работила,
по порти хлебец просила,
ала и туй не стига.
Най-подир Станка намисли
да иде да се удави
в събота срещу неделя.
Тя си децата приспала,
най-мъничкото повила,
отишла, та са удавила.
Заранта света неделя
рибари риба ловели,
удавник си извадили.
Цялото село вървели,
удавник да си познаят.
Никой си удавник не позна,
Станкини дребни дечица,
те си удавник познали,
викнали и заплакали:
- Защо ни, мамо, остави,
на света клети сираци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.