* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, булка хубава,
дотегнал ми е тоз живот
да ходя Станке, да скитам;
азе си Станке намислих
далеко да си забегна
или в реката удавя.
Както си Стоян мислеше,
тъй си и Стоян направи -
забягна в Мала Азия,
остави Станка самичка,
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Заранта рано станала,
най-мъничкото накърми
и се в реката удави.
Рибари риба ловили
и си удавник хванали.
Цяло се село събрало,
никой удавник не позна.
Станкините дечица,
около Станка вървяха,
вървяха, тихом плачеха.
Най-мъничкото детенце,
то майка си познало
и си на сестри думаше:
- Сестрички, мили сестрички,
това е нашата майчица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.