* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Дотегнал ми й тоз живот,
все ходя, Станке, все работя,
нищо не мога да изкарам.
Не мога вече да гледам,
децата гладни кат плачат,
гладни и боси да ходят.
Аз ще си, Станке, забягна,
в гора зелена ще ида.
Каквото й Стоян намислил,
туй е Стоян сторил.
Взема, че си забягна,
остави Станка вдовица,
със седем дребни дечица.
От къща на къща ходеше,
парче по парче хляб търсеше,
чужда си хурка предеше,
чужди си къщи метеше,
чуждо пране переше,
за деца хляб да изкара.
Нали ги Станка израсти,
израсти и ги изучи,
и те на баща си пътя хванали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.