* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ма, пръвна пръвнино,
пръвнино, първо венчило,
сандисах, Станке, бактисах
на чужди аргатин да ходя.
Не мога, Станке, да изкарам,
да си децата прехраним,
че ходят голи и боси,
голи и боси, и гладни.
Я, че си Стоян намисли,
намисли Стоян да бяга
там долу в полето.
Остана Станка самичка
със седем дребни дечица,
осмото в люлка люлее.
Ходила Станка, скитала,
по парче хляб събирала
да си децата прехрани.
Я, че й много дотегна.
Край село река минава,
Станка се в река хвърлила,
хвърлила и се удавила.
Рибари риба ловили,
че си удавник уловили
и го на брега извлекли.
Цяло се село извървяло
удавника да си познаят.
Никой си удавник не позна.
Станкините дребни дечица
те си удавник видели,
видели и го познали,
викнали, та заплакали:
- Мале мо, мила майчице,
защо се, мамо, удави
и нас сираци остави,
да ходим, да се скитаме,
немили, майко, недраги...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010