* * *

Удавила се от бедност

- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнало ми този живот,
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам,
за деца хлебец да донеса.
Аз съм, Станке, намислил,
да взема, да се удавя
или далеко забегна,
да не си гледам децата
голи и боси да ходят,
гладни, горките, да ходят.
Както Стоян го казваше
и тъй го Стоян направи.
Че стана Стоян, забегна,
долу в Мала Азия,
остави Станка самичка
със седем малки дечица,
най-малкото в люлчица.
Гледа го Станка, жали го,
година и половина,
от къща, на къща ходила,
по парче хлебец просила
и на децата носила,
но гърло се с малко не лъже.
И на нея и вече дотегна,
че си децата събрала,
най-мъничкото накърми,
че си край село излезе.
Край село река течеше,
ах, че се Станка удави.
Рибари риба ловили,
че са удавник извадили,
бързо се из село разнесе
и цяло се село събрало
удавник да си познаят.
Никой си удавник не позна,
станкините дребни дечица,
тяхната майка познали,
край нея те са ходили,
ходили още плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.