* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле либе, Станке ле,
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам,
децата да си изхраня,
гладни и жадни горките...
И ази съм, Станке, намислил
да взема да се удавя,
или далеч да забегна,
далеч ми, в Мала Азия.
Кат казал Стоян извършил,
оставил Станка самичка,
със седем дребни дечица,
най-малкото в люлчица.
Храни ги Станка, жали ги,
година и половина,
Стнака й много домъчня,
че си децата прибрала,
прибрала, че ги нахранила,
най-малкото накърмила.
Край село река течеше,
и тя се в реката хвърлила,
хвърлила и се удавила.
Рибари риба ловяха,
и те са Станка извадили.
Цяло се село събрало,
никой си удавник не познал.
Станкините дребни дечица
и те са Станка познали.
Викнали, че заплакали:
- Олекна ли ти, майчице?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.