* * *

Син в тъмница

Дойчина беда бедили,
Тодоро, гиздава невясто!
та го в тъмница турили,
в тъмница дур на дъното.
Та лежа Дойчин, Дойчине,
до осем-девет години.
Кога десета покара,
Дойчин ми хабер запрати
по коля, по рабаджии,
по турци и по българи,
и по черните цигани:
- Де да е мама, тук да доди,
премяна да ми донесе,
премяна, та и кавали,
югича да ми доведе!
Ка зачу майка му таз дума,
боса й планина минала,
боса й преспи газила,
та при Дойчин отиде,
па му премяна подаде.
Па ми се Дойчин премени,
па ми с кавали засвири.
Дойчин ми свири отвътре,
югич му отвън играе,
откъм българи надясно
и откъм турци наляво.
Турците си турски гълчеха,
а българите - български:
- Да ми бе Дойчин хайдутин,
не би си югич изучил,
югич да му играй
откъм българи надясно,
а откъм турци наляво,
ами ми й Дойчин млад овчар!
Па ми са Дойчин пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.