* * *

Син в тъмница

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
защо си, мама, кахърен,
кахърен, мама, тъжовен?
Дали ти й стадо болнаво
или ти псета беснели?
Стоян мама си продума:
- Нито ми й стадо болнаво,
нито ми псета беснели.
Снощи си, мамо, отидох
псетата да си нахраня.
При мойто стадо аз видях,
три моми, мамо, заклани;
и трите, мамо, сгодени,
със златни гривни на ръце.
Аз зная, мамо, аз зная,
че ще ме, мамо, набедят.
Дорде си Стоян издума,
у двора жандари влязоха
и си Стояна хванаха,
отзад му ръце вързаха.
В Никопол го града откараха,
в Никополската тъмница.
Лежа ми Стоян що лежа
цели ми девет години.
Стоян тъмничар думаше:
- Тъмничарю ле, ключарю,
защо ми тъмница прокапа
и ми перчема намокри,
дали от летни дъждове
или от зимни снегове?
Тъмничар дума Стояне:
- Нито са летни дъждове,
нито са зимни снегове,
най ми са сълзи горещи
от твойта мила майчица.
Откак си в затвор ти влязъл
тя всяка сутрин и вечер
иди и тебе оплаква.
От нейните сълзи горещи
билото е веч прогнило.
Стоян са жално провикна:
- Майно ле, стара майчице,
по-скоро у дома да идиш
и ми стадото докараш,
меден ми кавал донеси,
с кавала да си посвиря.
Майка му у тях отиде,
сиво му стадо докара,
меден му кавал подаде.
Щом като Стоян засвири,
стадото жално заблея
и псета жално завили,
кочове с рога блъскали.
Тогас тъмничари разбраха,
че Стоян не е хайдутин
и го на воля пуснаха.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)