* * *

Син в тъмница

- Синко Стояне, Стояне,
защо си синко натъжен,
натъжен, още нажален,
дали ти стадо чамаво
или ти псета бяс хвана.
- Майко ма, стара майчице,
нито ми стадо чамаво,
нито ми псета бяс хвана.
Снощи ми стадо блейнало
и ми са псета лайнали.
Аз излязох, мамо, да видя
зад мои равни обори-
четири моми заклани,
четирите, майко, сгодени,
със златни гривни на ръце,
мене ще, майко, набедят.
Тъкмо си Стоян изрече
и стражарите дойдоха,
и си Стоян подкараха
в Никополската тъмница.
Стоян в тъмница лежеше,
майка му на тъмница плачеше,
дорде тъмница прокапа.
Стоян пита стражари:
- Дали са тежки снегове
или са буйни дъждове,
та ми тъмница прокапа?
- Нито са тежки снегове,
нито са буйни дъждове,
това е, Стояне, майка ти,
девет години как плаче,
та ти тъмница прокапа.

Недовършена - липсва епизодът с поръката майката да донесе кавали и да доведе животните помощници (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)