* * *

Син в тъмница

Стояновата майчица
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
защо си тъжен, кахърен,
дали ти е булчето болно
или ти е стадо чамаво,
или ти псето бяс хвана?
Стоян майка си думаше:
- Мамо льо, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Нито ми булчето болно,
нито ми е стадо чамаво,
нито ми псето бяс хвана.
Снощи ми стадо рукнало
и ми са псета лавнали,
и аз излязох да видя,
зад моя, мамо, полугар,
четири моми заклани,
четири моми сгодени,
със златни гривни на ръце
и червени була на глава.
Мен ще беда да бедят.
Докато Стоян издума,
назад му ръце вързали,
в Никопол го закарали,
в Никополската тъмница.
Три годин лежа в тъмница,
никой при него не отиде.
Само майка му е ходила,
над тъмницата е плакала,
дорде тъмница прокапала
от майчини бистри сълзи.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)